Познато ли ви е това? Сядате да напишете текст за клиент и започвате отначало. Обяснявате на изкуствения интелект кой е клиентът. Какъв е тонът. Лепите два-три стари примера, за да хване стила. Пишете същата дълга инструкция (на английски: промпт), която сте писали и вчера. На другия ден, за другия клиент, правите всичко това отново.
Това струва време. Но по-скъпото е друго: всеки текст излиза малко по-различен. Защото всеки път инструкцията е малко по-различна. А когато текстовете на един клиент не звучат еднакво, читателят го усеща и доверието се пропуква.
Повечето хора търсят решението в по-добрата инструкция. Това е грешната посока. По-добрата инструкция пак се пише наново всеки път. Истинското решение е друго: настройвате веднъж работна среда и после само я ползвате. Тази среда стъпва на две неща. Първото са умения за Claude, които пазят начина ви на работа. Второто е отделно място за всеки клиент, където стоят само нещата, специфични за него.
В тази статия ще ви покажа как се прави това, стъпка по стъпка. Какво да направите и какво да избягвате. Целта е накрая да имате процес, който работи, а не поредната добра идея, останала на хартия. Защото, както и при дигитализацията на бизнес процеси, редът идва от начина на работа, а не от поредния нов инструмент.
За повече подробности, можете да прочетете лекцията ми от конференцията на Digital4Varna
Три прости понятия, които не бива да се бъркат
Преди инструментите искам да сме наясно с три понятия. Те работят заедно, но не бива да се сливат в едно.
- Мястото за клиента. В Claude има отделни работни пространства, наречени Проекти (Projects). В едно такова пространство държите всичко за един клиент на едно място: разговорите и файловете. Един клиент, едно място.
- Знанието за клиента. Това е информацията, която описва точно този клиент: как говори, примерни текстове, целите му. В Claude тя се качва в специална папка към Проекта, наречена знание (knowledge). Сменяте клиента, сменяте знанието.
- Умението. Това е готова рецепта за повтаряща се задача: как се пише статия за блог, как се прави публикация за социалните мрежи, как се изчиства изкуственият тон от текста. В Claude такива рецепти се наричат умения (Skills). Едно умение върши работа за всички клиенти.
Разликата е проста. Умението пази начина на работа. Мястото за клиента пази фактите за клиента. Когато ги държите разделени, едни и същи умения работят за всички клиенти, а смяната на клиент е просто смяна на мястото му.
Ако сте чели какво представлява дигиталният служител, логиката тук е същата по дух: системата носи уменията, а вие давате целта и взимате решенията.
Какво представляват уменията в Claude? Накратко: малки папки с инструкции, които моделът отваря само когато са му нужни за конкретната задача. Anthropic ги представи през октомври 2025 в инженерната си статия за умения, а през декември 2025 ги пусна като общ стандарт, който вече работи на различни места.
Как работят уменията: моделът чете само нужното
Това е принципът, който прави всичко останало смислено, затова искам да го разберете добре.
Едно умение е папка с един основен файл (казва се SKILL.md). Този файл започва с две неща: име (name) и кратко описание (description) за какво служи умението и кога да се ползва. Когато стартира, Claude чете само тези две неща от всички умения, нищо повече. Толкова му трябва, за да прецени кое умение е подходящо за задачата.
Чак когато реши, че едно умение е подходящо, моделът отваря целия файл и чете инструкциите вътре. А ако и те сочат към още файлове, ги отваря само при нужда. Това постепенно отваряне, само на това, което трябва в момента, на английски се нарича разкриване на части (progressive disclosure).
Защо това има значение за вас. Ако сложите всички правила за всички канали в един голям файл, моделът ги чете всичките дори когато пишете една кратка публикация. Когато правилата са разделени на отделни умения, той чете само нужното. По-малко излишен текст, по-точен резултат, по-малък разход. Anthropic го обяснява просто: паметта, с която моделът работи в момента (на английски: контекст), е ограничена, затова в нея слагате само това, което му е наистина нужно. Повече насоки има в официалното ръководство за писане на умения.
Стъпка 1. Подгответе знанието за клиента (веднъж)
Това е работата, която вършите веднъж за всеки клиент и после не я повтаряте. Тук влиза всичко, което прави текста разпознаваем като точно този клиент.
Какво да направите:
- Опишете гласа на клиента: тон, обръщение, забранени думи, типични изрази, по един пример за добър и за лош текст.
- Съберете реални примери: от пет до десет вече публикувани текста, които звучат като клиента.
- Запишете целите и контекста: кой е читателят, кои теми покривате, какво иска да постигне марката.
Какво да НЕ правите:
- Не лепете тези неща в разговора всеки път. Точно това е повторението, от което бягаме.
- Не разчитайте моделът да помни всичко между разговорите вместо подреден файл. Файлът е сигурен, защото вие го контролирате.
- Не слагайте знанието на двама клиенти на едно място. Всеки клиент има отделно място.
Anthropic има едно просто правило, което важи и тук: моделът вече е умен, не му обяснявайте очевидното. Слагайте само специфичното за клиента, не общи обяснения какво е блог статия. Същото важи и за ясните правила за работа с AI в екипа: описвате ги веднъж, после се ползват наготово.
Стъпка 2. Едно умение за едно нещо, не всичко накуп
Тук е първото голямо разклонение между процес, който расте спокойно, и процес, който се чупи под собствената си тежест.
Какво да направите:
- Напишете описанието ясно: какво прави умението и кога да се ползва. Това е първото, което моделът чете, и то решава дали изобщо ще посегне към умението. (Повече за това има в документацията за умения.)
- Кръщавайте уменията по един и същ начин, с глагол: пиша-статия-за-блог, редактирам-текст, изчиствам-изкуствен-тон. Anthropic препоръчва точно тази форма.
- Дръжте основния файл кратък. Препоръката е под 500 реда. Стане ли по-дълъг, разделете го на отделни файлове.
- Дръжте връзките към другите файлове на едно ниво. Ако файл сочи към файл, който сочи към трети файл, моделът се обърква и чете нещата наполовина.
Какво да НЕ правите:
- Не правете един огромен файл с правилата за блога, за социалните мрежи и за имейлите наведнъж. Той влиза целият в работата дори за дребна задача и обърква гласа.
- Не пишете описания от типа помага с текстове. Размитото описание означава, че умението няма да се включи, когато трябва.
- Не предлагайте на модела пет различни начина да свърши едно нещо. Дайте му един ясен начин. Това е и една от грешките, които ръководството на Anthropic изрично съветва да избягвате.
Има и още нещо полезно: колко свобода да дадете на модела. Когато има много верни начини да се свърши задачата, дайте обща посока и му се доверете. Когато редът има значение и грешката е скъпа, дайте точни стъпки. Anthropic използва добър образ за това: открито поле, по което всеки път стигаш до целта, срещу тесен мост над пропаст, по който има само един безопасен начин да минеш.
Стъпка 3. Делете уменията по задача, не по абзац
Колко дребно да разделяте уменията е въпрос на мярка. Прекалено едро, и едно умение върши твърде много неща. Прекалено ситно, и затъвате в десетки файлчета, които никой не помни.
Правилото е едно: делете там, където задачата се иска самостоятелно.
- Напишете ми статия за блога е истинска, самостоятелна задача. Значи за нея има смисъл отделно умение.
- Напишете ми увода на статията не е самостоятелна задача. Уводът е стъпка вътре в умението за статия, не отделно умение.
Тук влиза и границата между каналите, и тя не е пожелание, а устройство. Правилата за блога (официално обръщение, по-дълги абзаци, без емоджита) и правилата за социалните мрежи (по-близко обръщение, емоджита като котви, кратки редове) стоят в различни умения. Когато моделът пише за блога, той просто не вижда правилата за социалните мрежи, и обратно. Така гласът на единия канал не се прелива в другия. Разделянето пази по-сигурно от инструкцията.
Какво да НЕ правите:
- Не слагайте правилата за блога и за социалните мрежи в едно умение с надеждата моделът сам да се сети кое кога важи.
- Не правете умение за всеки абзац или дребна стъпка. Това не е подреденост, а отрупване.
Стъпка 4. Настройте гласа и изчистете изкуствения тон правилно
Има едно голямо недоразумение: че да направиш текста да звучи човешки означава да го изгладиш до безличие. Истината е обратната.
Какво да направите:
- Правилното изчистване на тона (на английски: humanizer, тоест очовечаване) не маха личността. То кара текста да звучи като точно този клиент, защото чете описанието на неговия глас. Това настройване на гласа спрямо клиента (voice calibration) е сверяване с реален пример, не заглаждане до сиво.
- Нагласете изчистването според канала. За блога махате емоджитата и дългото тире и оставяте официалния тон. За социалните мрежи пазите емоджитата котви и по-лекия тон.
- Стъпете на конкретен списък с признаци за изкуствено писане. Има публични такива, например инструмент за очовечаване, базиран на Wikipedia, който се опира на описанието на признаците за текст, писан от изкуствен интелект.
Какво да НЕ правите:
- Не пускайте един общ направи го човешко филтър върху всичко. Без описание на гласа резултатът е просто друг вид безличие.
- Не махайте емоджитата и тирето от публикациите за социалните мрежи само защото за блога така е правилно. Каналът определя правилото, не обратното.
Изчистването на тона работи най-добре, когато стъпва на разбиране докъде стигат възможностите на инструмента (AI грамотност).
Стъпка 5. Наредете уменията едно след друго
Силата идва, когато уменията се редят в поточна линия: проучване, чернова, редакция, изчистване на тона, последна проверка. Всяко умение върши своето парче и подава на следващото.
Тук е и разликата от готовите сбирки умения. В GitHub (мястото, където разработчиците споделят такъв код) вече има зрели сбирки с маркетинг умения. Една от водещите има над 31 000 отметки харесване (звезди) и десетки умения, а в основата ѝ стои едно умение, което всички други четат първо, за да разберат продукта, преди да направят каквото и да било. (Точният брой отметки е жива стойност и расте, затова го сверете, преди да цитирате число.)
Но вижте разликата в устройството. Тези сбирки са направени за един продукт: един основен файл описва един продукт. Агенцията работи иначе. При нея едни и същи умения обслужват много клиенти, а основният файл с контекста е различен за всеки клиент, защото стои на неговото място. Не пренаписвате уменията за всеки клиент. Сменяте само мястото на клиента.
Какво да направите:
- Дръжте за всеки клиент по един основен файл с контекста му, на неговото място. Като онова умение в основата, но на ниво клиент.
- Изпробвайте линията с истински задачи, не с измислени. Anthropic съветва първо да си направите начин да проверявате резултата, после да гледате как моделът наистина ползва уменията и да поправяте спрямо видяното, не спрямо предположения. Можете да тръгнете от официалната сбирка с умения на Anthropic.
Тук важи разликата между това да ползваш и да управляваш изкуствения интелект: линията не е просто купчина инструменти, а подреден процес, който вие държите под контрол.
Какво да НЕ правите:
- Не вземайте сбирка, направена за един продукт, и не я слагайте върху агенция с много клиенти, без да отделите контекста за всеки клиент. Ще размиете клиентите един в друг.
- Не слагайте умения от непознат източник, без да ги прегледате. Anthropic изрично предупреждава: умение от ненадежден източник може да накара модела да направи нежелани неща. Ползвайте умения, които сте написали сами или идват от източник, на който вярвате.
Какво се променя на практика
Когато средата е настроена, ролята ви се сменя. Преди сте били този, който пише: вие пишете, моделът чака да му кажете, вие поправяте. След това сте този, който режисира и редактира: задавате целта, линията изкарва черновата, вие решавате кое остава и кое отпада.
Това не маха човека. Маха повторението и триенето. Преценката, вкусът и отговорността за публикуваното остават при вас. Това е и здравословната граница: моделът произвежда, човекът одобрява. Затова и хората и обучението тежат повече от инструмента: системата поема рутината, а човекът поема решенията.
Чести грешки (бърз списък за проверка)
- Лепите описанието на клиента в разговора всеки път, вместо да го качите веднъж на неговото място.
- Правите един голям общ файл за всички канали.
- Описания, които не казват кога да се ползва умението.
- Връзки между файлове на много нива навътре.
- Общо изчистване на тона без описание на гласа.
- Едни и същи правила за блога и за социалните мрежи.
- Сбирка за един продукт, нахлузена върху агенция с много клиенти.
- Умения от непроверен източник.
Въпроси и отговори
Какво са уменията за Claude?
Уменията за Claude (Skills) са малки папки с инструкции, които моделът отваря само когато са нужни за задачата. Носят повтарящ се начин на работа, например как се пише статия или как се изчиства тонът, и са едни и същи за всички клиенти.
Каква е разликата между умение и място за клиента?
Умението носи начина на работа и е еднакво за всички. Мястото за клиента (в Claude се нарича Проект) носи това, което е специфично за конкретния клиент: гласа, примерите, целите. Сменяте клиента, сменяте мястото, не уменията.
Защо да не сложа всички правила в един файл?
Защото моделът отваря само нужното. Един голям файл влиза целият в работата за всяка задача и обърква гласа. Разделените умения зареждат само това, което трябва в момента.
Как се пише описанието на едно умение?
Ясно и конкретно: какво прави умението и кога да се ползва. Това е първото, което моделът чете, и то решава дали изобщо ще го включи.
Това замества ли маркетолога?
Не. Сменя ролята му от този, който пише, на този, който режисира и одобрява. Преценката и отговорността остават при човека.
Откъде да започна, ако имам само един клиент?
От описанието на гласа на неговото място и едно умение за основния тип съдържание. Разширявате, когато добавите втори клиент.
Откъде да започнете днес
Настроената среда не е магия и не е бутон, който решава всичко. Тя е малко повече ред в началото, който си връща времето всеки следващ ден. Ако пишете за повече от един клиент и усещате, че всеки текст тръгва от нулата, започнете с едно нещо: извадете описанието на клиента от разговора и го запишете във файл, после направете първото си умение. Останалото се надгражда стъпка по стъпка.
А ако искате да продължите оттук, започнете с петте стълба на AI готовността, за да видите къде сте силни и къде има пропуск. Подреденият процес за съдържание е една от тези стъпки, не отделен експеримент.
Аз съм Мариела Славенова, основател на Marinext AI и създател на AI Ready Standard, стандарт за AI готовност на бизнеса. Помагам на организации да заменят удобните митове с ясни числа и работещи системи.
